Стъпването на Луната е едно от най-значимите събития в човешката история. Преди 50 години екипажът на „Аполо 11” и Нийл Армстронг отбелязват важна точка в космическата надпревара. Оттогава насам по-малко от 600 души са излезли в орбита, но успехът дава началото на едно не по-малко важно звездно съревнование. Превръщането на космоса в естествено продължение на Земята, междупланетна писта към новите пазари и светове.
От ситни стъпки към великански скок
Все по-ниските цени на въодушевяващите нови технологии, нестихващите амбиции на новите космически нации и съвременното поколение предприемачи, жадни за успех, обещават великански скок в космическото развитие.
Новата крачка означава нов, междузвезден туризъм за богатите, нови, по-добри комуникационни мрежи за всички жители на планетата, а в дългосрочен план прогресът подразбира и нова експлоатацията на ресурси и дори нов вид масов транспорт. Бавно, но сигурно космосът се превръща в арена за нови битки между правителства, корпорации и частни лица. И неусетно компании, които нямат работа в космоса, вече започват да действат извън пределите на Земята.
В края на месец юни тази година ракета, изстреляна от стартовата площадка в Кейп Канаверал, понесе в орбита няколко несвойствени за полета предмета, наред с обичайните консумативи. На борда на ракетата се оказаха топка за футбол, шест пакета със зелена слуз и фурна за печене на сладки. Смесица от привидно несъвместими продукти на компании (от спортни марки до хотелски вериги), които обаче имат нещо общо – всички те са изпратени от фирми, които не оперират в космоса. Засега. Ако погледнем отвъд маркетинга, ще съзрем приликите и свързващите звена.
PR сходства и парични съответствия
Коженото кълбо, качено на ракетата, е произведено от компания за спортни стоки, зеленото желе е запазена марка на детския телевизионен канал, а пекарната – пратена от хотелската верига, която се надява да направи революция в готвенето в орбита. Включването им в товара стана възможно благодарение на директива на НАСА, публикувана през юни, която позволява на компаниите да купуват време и пространство на Международната космическа станция (МКС), за да произвеждат, тестват и пласират своите продукти. От спортната компания ще изпитват ефектите на аеродинамиката на свободно летящата топка и ще подобряват дизайна си. От хотелската верига открехват вратата към кулинарните подвизи засега позорно представени от не съвсем успешни опити за приготвяне на сурови съставки на станцията и основно консумацията на пакетирана, блудкава космическа храна. Производственият цикъл се завърта, а наред с индустриалните ползи добавената стойност от готвенето може да има благотворен и успокояващ ефект при по-дълги мисии, особено като планираните вече пътувания до Марс. Зелената слуз ще послужи за опити в условия на микрогравитация, но основната цел на тези експерименти е PR-ът. Ако астронавтите си играят с въпросното желе, подобно на звездите от развлекателната индустрия на сцената на детския тв канал, защо децата да не поискат да го правят в орбита?
Устойчива икономика в орбита
В продължение на десетилетия космосът е арена, подвластна на игрите на няколко правителства. Едва отскоро частни предприемачи направиха своегорода прощъпулник в тази тъмна материя. Например фирмата, която помага за пакетирането на товарите и извършването на експериментите на МКС. На следващото ниво се намесват компании от висок ранг, произвеждащи космически кораби, чиято главна цел от основаването им е да покорят космоса. До появата им единствените други фирми, които бяха допускани до надпреварата бяха участниците във важните изследвания, провеждани на МКС. Сред тях са фармацевтични гиганти, изкушени от условията на микрогравитацията. Но ето че и автомобилната индустрия се пресяга към звездите. През месец март Японската агенция за космически проучвания обяви, че един от Японските автомобилни гиганти има интерес към конструирането на луноход. Автомобилният производител не е космическа компания, но маркетинговата полза за японците е очевидна. Ако продуктът им работи добре на Луната, то той със сигурност ще е ефективен на Земята. А защо не и в някой новопостроен космически град от бъдещето?
Голямата маркетингова крачка на НАСА улеснява изграждането на икономика, основана на космоса, която носи космически суми на космическите агенции. Това е особено важно в момента, тъй като финансирането за МКС идва от няколко страни, включително Русия, и не е ясно още колко дълго ще продължи. По план САЩ смятат да прекратят изцяло изплащането на парите през 2025 г. От НАСА вече водят преговори с частни компании за приватизация на МКС с опцията агенцията да може да наема части от лабораториите в космоса, но да използва основния паричен поток за по-мащабни проекти, като мисията до Марс. Застъпниците на тази революция са убедени, че ако има някаква възможност за развитието на устойчива икономика в орбита, МКС е единственото място за подобен крайно необходим експеримент.
Превод на човешкия опит в космоса
Ясно е, че дългосрочните цели са насочени повече към маркетинга, отколкото към научната сфера. Присъствието на марките в космоса ще „нормализира” човешката дейност там. Опит да се „преведе” знанието и човешкия опит в космоса. Доходоносен пазар, рентабилни източници и фабрика за мечти за нов дом далеч от дома. А добрата новина е, че двойно печелившата ситуация носи свежи пари в брой за НАСА. Към картинката можем да добавим и частно финансираните космонавти и астронавти, които скоро (по прогнози от 2020 г.) ще могат да посетят космическата станция. Цената на „билета” им ще е приблизително 35 000 щатски долара, без да се броят най-съществените разходи по изстрелването на туристическите полети.
Но да се вярва сляпо, че космосът е новата Обетована земя, където човечеството ще захвърли оковите си и преоткрие съдбата си, е кардинална грешка. Особено във времето, в което живеем, когато световните сили не могат да се споразумеят за правилата за земната търговия, цените на стоманата, соята или пакет „Мобилност” и транспорт. В най-добрия случая Земята ще почака още половин век, за да направи следващата голяма крачка. В най-лошия – ще добави земните си проблеми към космическата величина.