Отвори ли се дума за Сицилия туристите се размечтават за лазурни води, вкусна храна и спиращи дъха гледки към могъщия вулкан Етна. Но невинаги асоциациите директно препращат към обичайните заподозрени Палермо, Таормина и целунатите от слънцето покриви на острова. Сиракуза – един от най-старите градове в цялото Средиземноморие, е едно от скритите бижута на югоизточна Сицилия. Сиракуза предлага на изкушените пътешественици множество кътчета, съчетали различни времеви периоди – дуомото от 7 век Санта Мария деле Колоне, великолепният остров Ортиджа, археологическият парк Неаполис с пещерата с прочутата варовикова арка Ухото на Дионисий и пр.
Изненадващо е, че този недотам популярен сред туристите град е с население от около 125 000 души, но още по-забележително е, че в пика на разцвета си (около 400 г. пр. н.е.) броят му е бил два пъти по-голям – 300 000 души. Този бум, превърнал го може би в най-мощния град държава за времето си в Западния свят, настава след разгрома на атинската флота, понесла най-катастрофалното поражение през 415 г. пр.н.е.
Най-хубавата част на Сиракуза днес е историческият център Ортиджа – островът, на който се заселили първите коринтяни през 733 пр.н.е. Ортиджа с позападналите, но красиво реставрирани барокови сгради, чудесни ресторанти и безчет изискани хотели с романтичен изглед към морската шир, изглежда по-скоро като полуостров, но има съвсем различен дух от континенталната част на града, бомбардирана безмилостно през Втората световна война.
И точно в Ортиджа се намира една от малко познатите находки за любознателните туристи. Статуята на Архимед от Сиракуза. Да, същият онзи отнесен математик, брилянтен ум, изобретател, астроном, физик и инженер, който поискал лост и опорна точка, за да повдигне Земята, още по-познат като ексцентрика във ваната, определил точно обема на златна корона чрез количество изместена вода (постулиран впоследствие като закона на Архимед) и баща на непреходното възклицание: „Еврика!” (открих го). И да, елин, родом от Сиракуза, наречен „най-великият и най-красив гръцки град” от самия Цицерон.
Архимед живял в Сиракуза през почти целия си живот и умрял там на 75-годишна възраст, убит от римски центурион. Без съмнение геният е бил преди всичко сицилианец, макар по стечение на обстоятелствата днес да трябваше да се нарича италианец. За него казват, че полага основите на модерната математика, а опусът на живота му сравняват с това, което е Платон за философията. Именно нечовешките дарби на Архимед за точните науки и красивият ум го превръщат в местен герой със световна слава. По време на обсадата на Сиракуза през Втората пуническа война Архимед подпомага съпротивата срещу римските войски, като усъвършенства катапулта, изобретява защитни кранове, подемни и бойни механизми, включително светлинно оръжие от огледала, с които подпалва атакуващите римски кораби.
Въпреки възхитителните изобретения след двугодишна обсада римляните превземат Сиракуза, използвайки слабост в една от отбранителните стени по време на религиозни празненства. Архимед е трябвало да бъде предаден жив, но за зла участ римски войник се натъкнал на изобретателя, докато той размишлява над поредната изтощителна главоблъсканица. Геният отказал да стане веднага, за да се подчини на центуриона и продължил да търси решението на математическа задача. Това разгневило войника и той посякъл с меча си непреклонния Архимед. Според друга версия за последните му мигове математикът е бил убит от войник, докато пренасял свои инструменти,а невежия центурион ги е сметнал за ценни вещи.
Колкото и странно да изглежда сицилианците са надарени с богато, хилядолетно историческо наследство, но невероятно кратка памет. Някои от най-знаменитите им съграждани, променили историята, са слабо почитани или дори обвити в забрава и безразличие векове наред. Такава е за съжаление е и съдбата на Архимед, който след баналната си кончина е почти забравен. До степен, че почти напълно изчезват спомените за местонахождението на гроба му. Няколко века след смъртта на изобретателя Цицерон се наема да открие последния пристан на Архимед, в желанието си да му отдаде заслужена почит. Въпреки перипетиите Цицерон успява да открие гроба през 75 г.пр.н.е. – затънал в плевели и тръни. Но не в североизточния край на Археологическия парк на Сиракуза, както днес внушава туристическата реклама за прослава на римския колумбарий (помещение с ниши в стените за съхраняване на урни), построен няколко века след гибелта на гения. Цицерон разпознава гроба на една безлична могила по неговата епитафия – сфера, вписана в цилиндър. Ораторът почиства и възстановява мястото, но положените усилия не траят дълго. Всекидневните битовизми отново превземат живота и паметта на жителите на Сиракуза и гробът скоро пак потъва в забвение. Легендата разказва, че истинският гроб е бил под портата към Агридженто, а според некатегорични сведения в наши дни се намира под основите на търговски център, под сградата на хотел и прочее догадки.
Така или иначе днес отново никой не може да посочи с категоричност мястото, където е погребан Архимед. По-абсурдно е обаче, че до 2016 г. в Сиракуза няма нито един достоен паметник в чест на един от най-знатните синове на града. В известна степен тази историческа несправедливост е поправена, когато на 13 март същата година откриват монументалната творба, дело на скулптора Пиетро Маркезе и дизайнера Вирджиния Росело. Така бронзовият силует на Архимед и проектираният Стомахион току пред морето, колкото и спорни да са от естетическа гледна точка, връщат гения там, където му е мястото. За да може да бъде откриван и преоткриван сред живия живот на Сиракуза.