Американска компания се подготвя
за революция в космическото строителство, а основното й оръжие за
покоряване на Вселената не е мистрията,нито високо технологичния нивелир, а роботизиран архитект. Кодовото му название, добило популярност е „Архинавт едно” (професия, получена от сливането на думите архитект и космонавт).
Така
де, колко по-светло може да е бъдещето, ако то обещава липсата на
каквато и да било необходимост от изграждане и сглобяване на космически
кораби на Земята, преди да ги изстреляме в космоса? Доброто дело,
спонсорирано не от кой да е, а от американската космическа агенция НАСА,
ще спести много пари от ракетно гориво и със сигурност ще сведе до
минимум риска от унищожаването на ракетите (или хората на борда им) при
неуспешното им изстрелване.
Компанията си е поставила амбициозната цел да произведе демонстрационен кораб, който ще принтира
3D обекти до 2022 г. Логично предимствата на този тип пространствен
печат се простират отвъд земните граници. Бизнес начинанието, тясно
специализирано в космическото производство, не е случайна, току-що
прохождаща идея. От компанията са работили и преди по проекти с НАСА, по-конкретно два 3D принтера, изпратени на Международната космическа станция (МКС).
Съвсем
естественият въпрос, който изниква е как една компания на практика
разработва същинското изграждане на космически кораби и други компоненти
в ниската околоземна орбита?Като използва комбинация от пространствен
печат и автоматизирани роботизирани устройства (нещо като роботизирана
ръка) за отпечатване на форми извън пределите на нашата планета, с
помощта на полимерни сплави. Зелената светлина беше дадена още през юли
2019 г., когато това публично-частно партньорство прохожда след първите траншове с финансиране от НАСА. С отпуснатите 73,7 милиона долара „Архинавт едно”
може да продължи с втората фаза, която обхваща реалното изпращане и
тестване в космоса, като преди това се премине през надлежно и успешно
тестване на технологиите в термична вакумна камера на Земята. Тези камери са най-близкото, с което учените и инженерите да симулират условията в космоса.
И
така на следващия етап трябва да се изгради космически кораб, способен
да отпечата на 3D два десетметрови предавателя, които с времето ще „разгърнат” соларни
масиви, които са в състояние да генерират пет пъти по-голяма мощност от
обикновените слънчеви панели с такъв размер. По този начин „Архинавт едно”
решава едни от най-ограничаващите елементи при монтирането на големи
конструкции в космоса (комуникационни антени, големи космически
телескопи и пр. сложни структури). За архинавта размерът няма значение, тъй като той има предимства
и при по-малки сателити, които могат да разгърнат захранващи системи с
по-голяма повърхностна площ. Още едно съществено по важност предимство
са разходите за изстрелването, предвид факта, че проектът ще елиминира необходимостта
на свиването на обема на ракетите-носители. И накрая, но не и по
важност, новата технология ще обезсмисли използването на астронавти в
открития космос, за строеж и монтиране на подобни структури,
следователно мисиите ще станат в пъти по-безопасни и с много по-малък
риск за живота на изследователите. Това са козове, които буквално ще
променят правилата на играта за космическите проучвания и космическата
архитектура и ще бетонират САЩ на лидерската позиция в тази област.
В
следващата фаза проектът ще придобие по-осезаема търговска насоченост
(от компанията вече преговарят с няколко правителства и редица други
потенциални клиенти от частния сектор) и ще претърпи разширяване на
технологиите. Разработчиците на архинавта
се надяват след известен период да могат да използват ресурси, открити и
добити в космоса, като например материали от повърхността на Марс и
Луната.
29сеп.