Аахен е легендарен град. Първата столица на обединена Европа, прочут балнеолечебен курорт, студентски център и като цяло поетичен разказ за духовните и исторически корени, опорна точка на ценности, олицетворение на идеали и сборище на фантастични моменти. Несъмнено най-голяма заслуга да бъде поставен на картата и да се превърне в кулминация на важен маршрут (и спирка по пътя на пилигримите) има Карл Велики. Бащата на Европа, възродил и наложил на длъж и шир на феодалите изкуствата, религията и културата.
Германският град на три граници е съкровищница за туристите, която пази храмове, съхранява международно изкуство, чудни забележителности и радва с апетитни специалитети. И ако случайно не се впечатлите от имперската катедрала или абсурдния трон на крал Карл, не се изкушите от вкусните сладки с коледен аромат Ахенер принтен и сте категорични, че плацикането в термите не е равнозначно на здраве с помощта на водата (и явно Хендел и Казанова са купени клакьори на местния спа туризъм), може просто да се пошляете из историческия център, който в почти пълната си цялост е пешеходна зона за улеснение на гостите от близо и далеч.
При подобна обиколка няма как да не забележите, че легендарният Аахен е пълен с причудливи бронзови статуи. А една от тях (според някои дори най-непривлекателната) си има митична история. И приказно-фантастично същество, създадено с необикновен вид, за да всява ужас. Всяка легенда си има име. Тази се зове Бахкауф или Бахкалб – „теленцето от ручея”, едно истинско чудовище в двора на Карл Велики.
Бахкауф е фонтан и страшилище, което в днешния си вид прилича повече на голяма котка с оголени и извити остри зъби във формата на саби и тлъста гущерска опашка. Зловещият му образ е изваян по мотиви на описанията в старите предания. Любопитно е, че водата на декоративното съоръжение се изпуска от различни точки на влечугоподния израстък, вместо от зловещата му паст. Местната легенда разказва, че съществото се е криело в каналите и потоците на Аахен или дебнело край чешмите, където причаквало следващата си жертва. В лапите на Бахкауф не попадали произволни несретници или невинни девойки. Чудовището имало много конкретни пристрастия. То излизало нощем и по правило нападало пияните, окъснели по улиците. Криволичещите по пътя към дома си развеселени мъже, разбуждали с викове спящото чудовище. Тогава разгневеният звяр скачал върху раменете на почерпените минувачи и ги карал да го носят насам-натам, а за наказание ги ограбвал до последния грош. И за да бъде урокът по добро възпитание и изискани маниери още по-назидателен, Бахкауф ги яздил диво и безмилостно чак до входната им врата. На изнемогващите под тежестта на звяра не им оставало нищо друго, освен да крещят, проклинат и псуват цветисто, защото само така бремето на раменете им олеквало до нещо поносимо. По този начин опозорените пияници се завръщали от трудно по-трудно по къщите си и ако не друго, то поне си имали добро извинение пред жените си за среднощната олелия, която вдигали и опразнените си джобове.
През 1904 г. в Аахен издигат статуя на Бахкауф над стар кладенец, където се смята, че звярът навъртал. Съдбата на този паметник е трагична. През Втората световна война статуята (подобно на повечето парапети, паметници и чешми в града) е претопена за целите на нацистката армия. През 1967 г. Бахкаув е реабилитиран и се сдобива с новия си паметник, който може да се види и до днес.
Историята за чудовището напомня старата тема за падението, овъзмездено от зло, обвито в митологичен плащ. От край време западната мисъл се отличава със способността да ражда идеи, които надхвърлят придобития от всекидневието опит. Търсещите смисъл измислят истории, които им помагат да вместят живота си в по-широк контекст, разкриващ някакъв модел. Тези истории дават усещането, че въпреки всички потискащи и тревожни доказателства за противното, животът все пак има цел и стойност. Бахкауф сякаш помага на съзнанието да вникне в способността да ражда и възприема идеи, които не се поддават на рационално обяснение. Той разказва за друго измерение, което съществува успоредно на нашия свят и което в известен смисъл го поддържа. Защото митът не се разказва единствено заради самия разказ, а ни учи как да постъпваме. И така митологията, точно както чудовището, наказващо съгрешилите, не е средство за бягство от този свят, а ни помага да живеем по-пълноценно в него. Предназначението на Бахкауф е да помогне за справянето с опасните и проблематични ситуации. Благодарение на него хората намират по-лесно правилната посока и своето място в света, изразявайки присъщото усещане, че в (не)човешките същества и материалния свят се крие нещо повече, отколкото вижда окото.
Митологията обаче не е майка на историята и не твърди, че разказите й са обективни и истинни. Дали ще повярвате в разпалването на страховете като средство за корекция на поведението е въпрос на личен вкус. Едно е сигурно – броят на баровете в района на Бахкауф и днес навярно държи будно и много заето едно чудовище в двора на великия крал Карл.