Брюксел – сърцето на Европа, което привлича с магнетичните си пулсации хора от цял свят. За едни тупти с шоколадови истории, други омайва с изящна архитектура, приласкава с гастрономически образци и озадачава с двуезичие и исторически парадокси. Белгийската столица е притегателен център за институционални поклонници и дипломатически факири, политически ортодоксали, бизнес авторитети, мастити лобисти и странни птици от всякакъв род. На фона на този зрелищен спектакъл пъпът на Обединена Европа не може да се оплаче от липса на стабилен туристически поток. А сред мигриращите тълпи прииждат и друг вид популации.
Понякога обаче екскурзиантите долитат от недалеч, носени от собствените си крила. И идват в повече не само на белгийците, останали изолирани почти като малцинство в собствената си страна. Неканените гости са шумни и агресивни и не е задължително да са кацнали в Европа по стар колониален обичай. Е, като цяло произхождат основно от Азия и Африка, но най-често са одомашнени бегълци. Те не търсят бира, гофрети или картофки, а удобството на предразполагаща корона, която няма нищо общо с монархическото обаяние на Белгия. Представителите на тези многобройни колонии ядат пъпките на дърветата, множат се в хралупи с умопомрачителни темпове, имат потенциала да причинят значителни земеделски щети и дори да са заплаха за местното биологично разнообразие.
Перната чума
Митичните крилати чудовища съвсем не са харпии или химери, свили гнездо под стряхата на Урсула фон дер Лайен. Хвърчащата угроза е от плът, пера и кръв и не позволявайте на ведрите цветове на оперението й да ви подведе. Защото Крамеровите папагали съвсем не са шега работа. Те са взели на мушка Европа и благодарение на дългия си живот (25-30 години) и непретенциозния си стомах (хранят се с плодове, семена и битови отпадъци) може да прогонят местните птици и дори прилепи от обичайните им местообитания.
Произходът им може да се проследи до група от четиридесетина птици, освободени през 1974 г. от увеселителен парк в Брюксел. Също така жадни за свобода домашни любимци, скъсали завинаги с живота в кафез, са дали своята лепта за обогатяването на многолюдната им перната фамилия. В белгийската столица Крамеровите папагали се размножават стабилно през последните четири десетилетия и хвърчат наравно с традиционните гълъби и кълвачи. Сърцето на Европа дотолкова предразполага зелените птици, че популацията им в Белгия е третата по големина след тези във Великобритания и Холандия. Точният брой варира особено след намеса на градските екологични власти в Брюксел, които са загрижени за съхранението на биологичното разнообразие. Това беше и причината преди няколко години хиляди папагали да получат смъртна присъда (поне на думи) от администрацията на града, която се закани, че ако не бъдат умъртвени, пернати ще бъдат най-малкото кастрирани.
На местата с по-малко дървета тропическите папагали изтласкват местните птици от местата им за гнездене, а в страните с по-топъл климат те излизат извън пределите на градовете и това им позволява да съсипват безнаказано селскостопански култури. В родния си хабитат, основно в Индия, те са известни като едни от най-пакостливите вредители и неслучайно се наричат „птича чума”.
Екзотична биоксенофобия
Известно е, че привнесените птици могат да причинят щети. Често се цитират примери за земеделски загуби и застрашени популации от ендемични видове, но основно това са казуси извън пределите на Белгия. В повечето случаи вредите не се превръщат в норма. И масата научни изследвания по темата за въздействието на тропическите птици върху местните видове не представят категорични доказателства за пагубно въздействие.
Проблемът обаче има и своето психологическо отражение. Според орнитолози катастрофалните твърдения, обагрени в мрачни краски са аналогични с реакцията на европейците към човешката миграция и чуждестранните работници. Това само по себе си е парадоксално и смехотворно явление в космополитен и силно институционализиран град като Брюксел, където се чуват езици от всички краища на света. Като един вид условен рефлекс се появява т.нар. биоксенофобия, в следствие на породените страхове, че екзотичните птици могат да превземат местообитанието и хранителните запаси на местните пернати. Разтревожените използват същите аргументи като за бежанската криза. „Папагалите ще отнемат жилищата на нашите птици”; „Чужденците ще навредят на местната икономика”, „Локалната фауна ще пострада”. А искат или не, белгийците изглежда ще трябва да се примирят, че папагалите ще останат част от белгийския пейзаж.
Доколко оправдани са опасенията им е съвсем друг въпрос, защото според изследователите безпокойството от екзотичните видове не почива на научно доказани тези.
Така или иначе до момента в Европа липсват категорични доказателства, че видът е толкова вреден и инвазивен. И все пак Крамеровите папагали се нарежда сред стоте най-лоши чужди видове в Европа и са на челни места сред най-многобройните екзотични птици на Стария континент. По-голямата част от жителите и гостите на Брюксел приемат птиците като един вид екзотична наслада. Първоначалната реакция на недоумение и изненада при срещата с птиците понякога се измества от чувство на безпокойство и тревога на тема „климатични промени”. И сред такива безплодни терзания някои се опитват да действат ефективно на терен.
Операция в НАТО
Старата сграда на централа на НАТО в Брюксел се беше превърнала буквално в главна квартира за зелените папагали в града. И служителите на Северноатлантическия съюз бяха принудени да реагират на пернатата инвазия. Те прибегнаха до услугите на треньори на соколи, с които да намалят броя на вресливите си, цапащи съседи от последния етаж. С променлив успех се използваха високоговорители, излъчващи писъците на хищни птици, за да всеят страх и ужас в папагалските редици. Внедрени бяха бойни тактики да се противостои на летящия враг, който системно и последователно обстрелваше от въздуха с екскременти невинно преминаващите служители или съсипваше безмилостно с клюна си изолацията на техническите инсталации на комплекса.
В същото време кампанията за радикалното изтребване на тропическите птици изглежда немислима и граничи с невъзможното, като се вземе предвид обществената реакция, която би породила. Всяко предложение на градската управа за окончателна разправа с папагалите предизвиква гнева на гражданите, канализиран в яростни мейли, засипващи административните пощи. По-радикално настроените поддръжници на птиците, които са силно привързани към тях и милеят за добруването им, заплашват да противодействат на крутите мерки с протест. Действие на блокаж и парализа, с което Брюксел е така добре запознат и преживява безпроблемно.
Това, което трябва да се направи, за да се сведат до минимум щетите от инвазивните папагали в крайна сметка зависи от капацитетите, създаващи политики. Учените подчертават, че най-добрият начин за справяне с проблема е да се предотврати въвеждането и разпространението на екзотичните видове. Популациите с неканени папагали вече успешно са били премахнати на Сейшелските острови, демонстрирайки, че е възможно да има отпор на пернатата напаст, когато властите предприемат бързи и решителни действия. Но за установените големи популации просто няма универсално решение. Което значи, че европейската стряха за папагалите вече не е временна спирка, а е трайно и окончателно родна. Дом, а не химера, право в Сърцето на Европа.